Душата ми искаш да купиш, така ли?
Защо ти е моята грешна душа?
Дори да е твоя, да знаеш, едва ли
в живота си, този, ще спра да греша.
Душата ми грешна е, няма съмнение.
Във няколко грама събрала сама
горчилка от обич, омраза, презрение...
Изгубена вечно, но с карта за път към дома.
Такава ме искаш? Дори без душа
живота си собствен на мен да обричаш?
Дори ако утре внезапно реша,
макар и бездушна, че друг ще обичам? ...