Jan 31, 2012, 4:20 PM

Сдържани сълзи 

  Poetry
417 0 0

Сдържани сълзи

наум пророних,

затваряйки очи,

мъката прогоних,

 

но тя преследва ме безспирно,

тя прониква в мен,

съдбата ми е толкова сърдита

и държи ме в плен.

 

Окова ме във веригите на самотата,

раните от нея все кървят

и белезите ще останат

до края на кучешкия ми живот.

 

Сдържани сълзи,

едва ги сдържам,

изгубени мечти

все ме мъчат...

 

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??