Себеанализ

Mar 10, 2010, 12:30 PM

Poetry » Phylosophy

1271 0 3

Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,

канейки мислите на мойта воля.

В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия,

ровейки се в чуждите души,

сенчест, призрачен обект – себе си разкривам,

тежко бреме – сиромах със серпентирали очи.

Либидо – риторика в моя обществен монолог.
Феминистко – невнимателна методика,

към джендър – себенеразбрал подлог.

И ми викат, а не чувам, не искам дори и да ги слушам.
Гласовете на моето подобие не слушам, а подслушвам.

Тайно с листите хартия споделям това,

което на глас със себе си не бих.
И стих след стих, стихийно си стихувам,

но това не е стихотворение, а само скит.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Zontak666 (Никола Кокинов)

2010-12-19T00:32:31+02:00

Копеле, моля те не ги центрирай . Прави ги изключително трудни за четене :D
RainMann (Михаил Попов)

2010-03-10T14:10:26+02:00
evji (Евгения Попандова)

2010-03-10T12:56:36+02:00

"стихийно се стихувам...."ммммммммммммм има доста неща интересни .На мен ми харесва.