Sep 23, 2022, 10:57 AM

Себеубежище 

  Poetry » Love
283 0 0
Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога
да тъна във смълчаната ти прелест.
Подслон съм молил и от Бога,
ала май ще се нанасям в себе си.
Не идвай след мъглите на тамяна!
Ти страшно закъсня от въжделения.
Живота ми ще стане бодра смяна
за гарата на мойто поклонение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??