Feb 29, 2024, 10:46 AM

Сеч из корен 

  Poetry » Phylosophy
442 12 11
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите
се слави с проклетѝя и безсмъртие.
Глупаците не лягат на надежди,
не вярват в Бог и нямат милосърдие.
Не знаят как в очите завалява.
Живеят по принудата на факта,
че никой в този свят не оцелява
без сам да се сниши на свойте лакти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??