СЕДЕМ
Седем пъти в любов ти се вричах,
седем пъти захвърли ме ти.
Седем сълзи безмълвно се стичат
по белязани с мъка страни.
Седем огъня с теб не запалих,
в седем клади със теб не горях,
седем чувства сами изоставих,
седем пъти погубвах се в грях.
Седем мисли към теб полетяха
в седем глухи, различни страни,
седем призрака в тебе видяха
и угаснаха в мрака сами.
Седем погледа в тебе отправих,
пълни с обич и пламенен зов,
седем пъти във теб не намерих
пристан таен за мойта любов.
Седем спомена в миг опустяха,
седем бляна лежат в пропастта,
седем факли от раз изгоряха
в седем бездни пропадна света.
Седем пъти за тебе се раждах
в седем приказно диви места.
Седем рая за тебе изграждах,
в седем ада изгарям сега.
Седем вечности , демонски бягам
през живота пустеещ в тъга,
седем пъти прошепвам ти сбогом,
седем пъти умирам сега.
22.06.2004г.
© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ДАНИЕЛА, хареса ми как пишеш. Поздрави....
-
Хубаво е!
-
Дайк, наистина седем е магическо число, а стиховете ... те всиките са прекрасни! Благодаря ти!
-
хубаво
7 е магическо число
Ако искаш да те обичам
Седем звезди ми свали от небето,
седем пъти в кракат ми ти ги сложи,
седем вълни укроти във морето,
седем пъти пред мене ти ничком падни!
Седем сълзи събери ми в дланта си,
седем пъти изпий ги една по една,
седем капчици само ми влей от кръвта си,
седем нощи не идвай, за да бъда сама!
Седем чаши налей ми с искрящо шампанско,
седем пъти да пия с тръпчива уста,
седем дни да е моето сладко пиянство,
седем пъти в леглото ти аз да заспя!
Седем мъже ще оставя тогава,
седем сърца ще разбия без свян,
седем съдби ще потънат в забрава,
седем пъти аз само на теб ще се дам.
Седем целувки в писма ще затворя,
седем гълъба с тях към теб ще летят,
седем пъти за теб и за мен ще се моля,
седем грешки и Дявол, и Бог да простят.
Седем пъти през брод на ръце пренеси ме,
седем люлки сплети ми от лунни лъчи,
седем пъти любов и копнеж докажи ми,
и само тогава при мен остани! ( Не знам от кой е
)
Седем Стъпки
Дони Донев
Зид градиме с моя татко -
зид със моя стар баща.
Слагам камък върху камък
седем стъпки без една.
Слънце жарко е напекло
още чак от сутринта,
и се качва на небето
седем стъпки без една.
Па ми казва моя татко
таз история добра,
за добрите седем стъпки,
седем стъпки без една.
Първата да се родиш е
от утроба на жена,
и да ревнеш - да се молиш
седем пъти без една.
Втората е да пораснеш
докато си във дома,
да не ходиш та да гаснеш
седем годин без една.
Третата е малко трудна -
да си найдеш и жена,
да е хубава и умна,
седем пъти без една.
После иде сам да дигнеш
на имот си къщя,
да прибавиш седем двора
седем двора без една.
Петата да народиш е
седем хубави деца,
седем сина - седем рожби,
седем сина без една.
Шестата е да замогнеш
в де що има по света
седем сина да задомиш,
седем сина без една.
А пък седмата накрая,
тя пък идва със смъртта,
като почнат да копаят
седем стъпки без една..
Зид градиме с моя татко
зид със моя стар баща.
Той подава ми в ръката
камъните. Аз градя.
КЪСНА ЛЮБОВ
Михаил Белчев
На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам,
седем кораба бели ще срещна,
седем кръгли луни ще изпратя.
Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.
Седем млади жениха ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене
и ще чакам любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш
Вседем димни завеси ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи, любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.
А по осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.
Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение
НИКОЛАЙ СЛАВОВ
Седем страници леко отгърнати -
преживяни, затрупани в прах.
Остарявам. Оставам след първите.
Трупам тихичко грях върху грях.
Седем мига, завързани в шепите,
непривично прегърнати спят.
Полунощни и празнични, слепи, те
си отиват от земния свят.
Денем трудно отмерва сърцето ми.
Посребряват косите едва.
Още седем, уви! са прочетени.
Някак скучно нелепа шега.
Седем истини - бити, премазани,
ме напускат и бягат назад.
Моите думи не са още казани -
досега бях един непознат.
Седем изгрева тичат в очите ми.
Седем нощи - до болка една.
Седем удара бият в душите ни.
Седем пъти живеем така.
Седем страници, вече разгърнати,
те отново след миг ще заспят.
Изостанах ли пак...
Между първите
ще сверя своя стих-циферблат.
*** -
Страхотни седем стиха! От мен пък нека бъде осмата щестица
-
Аз пък ти изпращам седем целувки!Разкошно е !
-
И аз съм седем пъти за твоят стих. слагам ти една 6-ца, защото няма как да ти сложа 7-ца, но искрено те поздравявам за силния стих!
-
Страхотно е ,наи -искренно те поздравявам и аз
-
Харесва ми стилът ти Даниела. Поздрави и от мен! 6
-
И от мен поздрави
-
Седем пъти те поздравявам Дани! Много силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
