Седем години аз скитах безпътна,
седем години те търсих навред,
седем години душата бе празна
и жадуваше единствено и само за теб.
Седем години – живот пропилян,
седем години живях в свят неразбран
и единствено за тебе милеех,
и с едничката мисъл за тебе живеех.
Седем години отлетяха така неусетно,
седем години... а сякаш бе вчера,
когато те обичах със сърце малолетно,
когато ти бе Марс, а аз Венера!