Седиме двамата със бай Иван,
той завалията заман е пиян.
Бистрим пуста, мътна политика
и чешеме се с ръбеста мотика.
Ще дойдат наш`те - вика бай Иван,
ще стегнеме крайселския казан.
Ще вариме ракия от компот,
ще стане песен, жалкия живот.
Ни лев ще дам за пустия акциз,
да храня ненаситен комунист!
А вечер на бедняшката тепсия
ще смуча блага, дъхава ракия. ...