Настроих китарата на ,,суперструнни,, акорди.
Гласът със светлината на дванайсет цвята.
Седя и още те чакам, да дойдеш,
но дойдеш ли не отваряй вратата.
Като котката на съседа Шрьодингер затворена,
- не се знае жив ли съм, или умрял съм?!?
© Станислав Русев All rights reserved.