Седя в покой, тишината ме мъчи,
подгизнал в кал от мръсни тълпи.
В ушите омразно някой ми грачи,
душата, сърцето, човече, не спи.
Вървя си по пътя, не гледам встрани,
Но може ли? Всичко е толкова кално.
Въпрос си задавам, защо се мълчи?
В живота ни стана всичко банално.
Седя в покой и чакам отново,
да срещна по пътя слънчеви дни.
Но няма да дойде то наготово,
Кой ли душите така охлади? ...