Сега ли се сети да кажеш,
че грешна е с теб любовта?
Сега ли, когато разбил си
ти всичките мои стени.
Сега ли говориш за Ада,
открих го аз в твойте очи?
Сега ли ми казваш – ще страдаш,
на болка аз нося, уви...
Сега замълчи и ме слушай -
днес аз ще говоря, не ти!
От огън, ти знай, не се плаша -
горя ли, изгаряш и ти.
Сега ме пусни да си тръгна,
нали усложних твойте дни.
Нали след години ще дойдеш,
да кажеш, че всичко съм ти.
30. VІІ. 2013 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.