Nov 27, 2009, 12:23 AM

Сега 

  Poetry
766 0 2
СЕГА
За някой удари дванайстия час.
За друг пък тепърва започва
животът тъй пъстър, с милиарди лица,
изпълнен със болка и нежност.
Един се пече на лазурния бряг,
а друг зад решетките гние,
животът такъв е - със много лица,
в едно от които сме ние.
Животът завършва.
Животът започва.
Животът суров е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Атанасов All rights reserved.

Random works
: ??:??