Заключих времето със теб във минало.
Не искам да повтарям стари грешки.
Остана само думичката онемяла "някога".
Било, какво било. Платих си с лихвите.
Сега е месец юни. Не този който чаках.
Не чакам раждане. По мъничко умирам.
След срещите със теб, неволно оглупявах,
дори и правата, за мен е вече крива.
А ти навярно не помниш вече името ми,
отдавна се превърнах в непозната,
зад ъгъла понякога потръпвам...
припознала те неволно в минувача. ...