Jun 20, 2022, 6:31 PM  

Сега хоризонтът ми – линия равна 

  Poetry » Phylosophy
371 0 8
В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави,
уж имат по пет сетива и души,
но, мъничка птичко, какво да се прави?
Роденият в грях е роден да греши.
Седя на терасата тялом, а духом,
съм свитото птиченце в къща от кал.
Небето безжизнено, синьо и сухо
ме пита: — "Дали си, човеко живял"? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??