Загубих усмивката от своето лице,
ти пък открадна моето сърце.
Не попита и в ума ми се настани,
по този начин неволно ме нарани.
Всеки някога е бил наранен,
но тази болка е непоносима за мен.
Без теб всяка част се разпада,
а душата ми крещи за пощада.
Но кой ли я чува? Ти си жесток,
тъмен, мрачен, моят Бог.
Дявол – в живота ми се настанил,
и клетницата от обич подлудил.
От любов място не мога да си намеря,
за теб дори сто планини ще изкатеря.
И в птица ще се превърна,
само за миг отново да те зърна.
Изгарям, копнея за допирът ти аз
ще позная и сред виковете твоя глас.
Щом погледите ни се засекат,
за мен красив е всеки Ад.
Заслушай се! Разбери моето мълчание,
моля те, не ни обричай на страдание!
И дори всеки път от теб да се отричам,
сега и завинаги ще те обичам!
© Мария Терзийска All rights reserved.