Aug 26, 2008, 8:53 PM
Сега какво съм
Преди летях, когато ме докосваше,
преди шептях като росата призори,
потръпвах като чашката на цвете,
в което кацнали са палави пчели.
Преди събуждах първа снеговете,
разтапях ги с усмивка от лъчи,
събирах във очите ветрове -
превръщах ги във радостни сълзи.
Преди летях във тайните на здрача,
загубвах се във нереални светове,
но се завръщах, водена от младост,
със стадо необяздени коне.
Преди летях, преди горях. Сега какво съм -
утъпкана умираща трева,
загубена прашинка в тишината...
Сега съм сянката на любовта.
преди шептях като росата призори,
потръпвах като чашката на цвете,
в което кацнали са палави пчели.
Преди събуждах първа снеговете,
разтапях ги с усмивка от лъчи,
събирах във очите ветрове -
превръщах ги във радостни сълзи.
Преди летях във тайните на здрача,
загубвах се във нереални светове,
но се завръщах, водена от младост,
със стадо необяздени коне.
Преди летях, преди горях. Сега какво съм -
утъпкана умираща трева,
загубена прашинка в тишината...
Сега съм сянката на любовта.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!!!Великолепно!!!!
-
ами...всичко започва отначало,
надявам се - по-истински !
браво ! -
Хубава идея на финала(сдухана, но хубава), но тези взаимстваници (или липса на оригиналност на моменти) малко спъват. Поздрав!
-
! Поздрав
-
Желая ти да я срещнеш отново...Поздрави!!!
-
Ти си уханието... на Любов!!!С пожелание за реалност!!!
Поздравления за стиха!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
