Във душата ти докосвах струни
и в теб започваше да свири вятър,
нали не искаше от мене друго,
а не спираше след туй да бягаш.
Хвърляше ме в мрак без милост,
сетне търсеше ме пак в тълпата,
аз във тебе винаги се криех,
но ти оставаше си вечно сляпа.
Все кълнеше се, че няма никой,
защото любовта ти трае кратко,
пък в съня си нежно ме повика,
тогава шепнеше ми думи святи. ...