Тази нощ сама останах.
Чаках те до късно, но уви!
Свещите догаряха последни,
а виното все повече горчи.
Оставих лампата на входната врата да свети.
С надеждата да видиш, че не спя.
И тихо в дома ни пак да влезеш.
Да усетя твойта топлина.
Няма те! А утрото настъпва.
Надеждата отива си с нощта.
Защо все още чакам да се върнеш?
Нима с теб не си отиде любовта? ...