Сега си тръгвай
Не искам никого, до мене да остава.
Не искам никому, да му дотягам.
Не бягам, търся самота, и тя пристига,
а аз в прегръдката ù тиха лягам.
След никой слънцето не ще угасне.
Звездите няма да изгубят блясъка си.
Ще бъде тъжничко, но... ще се свикне
и всичко ще поотмине с времето си.
Навярно междуметията няма да ги има,
и няма да изригна с обич във възторг,
ще бъда по-различна, ала жива,
без муза и без рима, като ехото на грохот.
Какво пък толкова, преписах си сърцето
в безкрайни редове във стихове.
Копнях, обичах, любих се със слънцето,
надбягвайки пожарите и ветровете.
От дълго искане останаха ми празни дни.
До дъно пих и спуках стомната.
Как малко да обичам в радост и сълзи,
и с устни, понапукани от жаждата?!
Кървеше в мен и ръфаше сърцето ми
онази крадла на покой и сън,
а аз се губех в облаци, забравила
душата си във сън - забравен полутон...
Все молех да я има, да не тръгва.
Сега го искам. Тръгвай си, любов!
Изписвам те със малкото ти име.
Голямото ще нося до живот...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Фантастичен финал!!!
Красиво и истинно...
Тъгата се прокрадва във влюбената ти душа, Джейни...
Светло да ти е!
-
Понякога имаме нужда от самотата, за да останем със себе си...да отхвърлим илюзиите, и да погледнем истината в очите, е може и да си поплачем, но времето за нас самите, ще ни пречисти!
Благодаря ви, че се отбихте!
И аз ви прегръщам с много топлина! -
много болка усетих в стиха ти, Джейни...
прегръщам те! -
Дори и не си помисляй за самота!Стихът е много силен!Поздрав!
-
Голямата е до живот...
Поздрав за силния стих! -
Съгласна съм с Руми, но произведението е страхотно,настръхнах!
-
О,Евгения,самотата е нещо страшно!Не я пожелавай!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сега го искам. Тръгвай си, любов!
Изписвам те със малкото ти име.
Голямото ще нося до живот..."
Колко много болка и красота има в този финал! Страхотен. Поздрави!