Сега сме само трима
Останали сме само трима в село.
Един от тримата сега съм аз.
По "лабиринта" сме вървели смело
и стигнахме така до този час!
Една женичка мъничка и бледа,
която срещам да купува хляб.
От малка тя бе разногледа
и не изглеждаше жена ербап.
А другия връстник е дядо Добри,
прегърбен и източен като глист.
Пренесъл е житейските тегоби
защото е бил много напорист!
Той тича подир бабите на село
и те го уважават за това.
Лавира през годините умело,
тъй както го е правил до сега.
Аз щом го срещна сутрин на кафето
му викам силно: "Наборе здравей!"
Отвръща ми той както е прието,
с закачката ни:" Наборе здравей!"
Във селото сме "наборите" трима.
Къде са другите не питам , щото знам!
След лятото са чакали и зима,
за жалост не са стигнали до там!
23.09.2017г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.