Apr 3, 2024, 9:13 AM  

Сега съм лъч и мирис на цветя 

  Poetry » Phylosophy
224 2 6

Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.

 

А току-що измитите стъкла,
калейдоскоп върти ги. Лудост, шемет
Къде живях и аз ли съм била?
Изпрати лудост птици – да ме вземат.

 

Каквото бе оставям. И летя.
Разнася се димът. И спи вулканът.
Сега съм лъч и мирис на цветя,
хвърчило... Само с обич ще ме хванат...

 

 

https://youtu.be/bSUGNNLKt9c?si=ZUMnEJ012v1Oas9a

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??