Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла,
калейдоскоп върти ги. Лудост, шемет
Къде живях и аз ли съм била?
Изпрати лудост птици – да ме вземат.
Каквото бе оставям. И летя.
Разнася се димът. И спи вулканът.
Сега съм лъч и мирис на цветя,
хвърчило... Само с обич ще ме хванат... ...