Apr 13, 2008, 5:02 PM
сега съм прозрачен
от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват -
боли,
и боли,
и боли!
цикъл затворен:
прозренията пламват
и ярко изгарят за миг.
последна цигара:
зелено мастило
запълва контури
на букви
в прозрачен стих.
.!.
сега съм прозрачен,
направо ме няма,
но черни са въглени
мойте очи!
... кой ме написа
със толкова грешки,
нека във ада гори!
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
А в прозрачното има ли грешки?..
-
писна ми да живея зад прегради. сега съм прозрачен
-
Не знам, ама ако го гепиш, окни! И аз имам какво да му кажа!
Поздрави! -
Прозрачното е...неразбираемо,объркващо...недокоснато.Прозрачното е невидимо,скрито от възможността да бъде опетнено от злобните човешки погледи.Прозрачното е мисъл! Чиста мисъл,неразредена с лепкави цветове.Ти прозрачен ли си? Хубаво,много хубаво
-
Много е готино... Прозрачното понякога е толкова видимо,защото е мастилено понякога
Ха-ха... Наистина ми хареса настроението,което си уловил УСПЕХ! -
и на мен си ми харесва, точно защото е тъжен. написах го за една цигара време, кво ми е било на душата, а?
-
Поздрвления!!!Само че е малко тъжно.
-
Хубав стих!
Само да не беше толкова тъжен!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Фенка съм ти , така да знаеш