Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Apr 4, 2008, 1:14 PM

Сеитба 

  Poetry » Other
892 0 21
"Над кея рее птица.
В мен пищи."
Silver Wolfess


Понеже не живея на инат
и не осъждам другите за другост.
Под името ми мержелее знак,
че съм извън познатите контури.
Опитах се да бъда тих сеяч
след дъжд
на седемте вселенски цвята.
Неистово лекувах всеки здрач
със утро, населяващо душата.
И, Боже мой, едва опитомих
ранимите си пориви и страсти.
Затварях ги в прегръдката на стих.
По ритъма, на който да израствам.
Със шепи хвърлях златните зърна,
за да посея синева за пролет.
Небе изригна в мен. И се разля.
Душите да съзрат простор за полет.
Лечителите мои. С тях растях,
прощавайки предателствата тихи.
Останала без дъх, сега стоя.
В душата ми се рее бяла птица.
Не вярвам, че е празен дан! Дори
зърната да попадат върху троскот.
Достатъчно е само във един
от ближните да порасте въпросът.
Дали да си сеяч е просто дан,
сред угар и предателства да бродиш.
Или е избор сам, чрез любовта
да сътвориш свободната си воля !?

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??