Jun 14, 2021, 9:43 PM  

Сеитба 

  Poetry » Phylosophy, Other
431 1 5
Разлюля се небето на зрака
и набрида последното слънце.
Ветровете ожънаха мрака,
а Земята смали се до зрънце
Разболя се от завист човекът
и набъбна до цирей вонящ.
Алчността му направи пътека
до вратите на ада горящ.
Разора тишината простора,
синевата разрови със плуг
и пося неродените хора,
да растат за живота по - друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??