Трепери утрото
и карамфиленото слънце
в обратен залез пак догаря.
Сивее безразборно светлина -
от сресани лъчи извира...
Запътил се към призрачна страна -
баналната единствено намираш.
Жужат пчелите на безброй слънца
и пепелта на мислите зад космоса прозира.
Бъди последен мохикан.
Небитието е гигантска мида,
в която себе си си преживял, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up