Oct 31, 2017, 12:56 AM

Селска идилия 

  Poetry
491 0 3

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад, 
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.

 

Пустеят градини и къщи,
в гърлото спомен засяда,
как дядо вежди си мръщи
съседите вдигаха врява.

 

На двора в краката на баба,
коте гальовно стоеше,
 а слънцето щом напечеше,
чевръсто омесваше хляба.

 

Трапезата сложили дружно,
децата щастливи се радват,
как баба и дядо безгрижно
огъня голям накладват.

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??