СЕЛСКА ИДИЛИЯ

Препусне ли горе луната,

да гони в тъмата звезди…

Нощта запрегръща земята,

и в нея се раждат мечти!

Наклават момите седянки...

Със песни и кикот и смях…

Прегръщат се влюбени сянки.

Узряват за, първия грях…

Притичва на пръсти Съдбата.

Нощта съучастно мълчи.

Злорадо хихика тъмата,

и гледа със лоши очи!

И голи русалки, в реката,

развяват, сребристи коси...

Примамват момците в тъмата,

докато среднощ прекоси!

И в късната доба в селото,

затварят се сънни очи.

Прегръщат се Злото с Доброто,

до първите селски петли