Мълчи горчиво селската ни къща
и гледа плахо там, в далечината.
Очаква някой все да се завръща,
да хлопа тихо, тихо на вратата.
Въздиша кротко кривата ù стряха
и мигат тъжно прашните стъкла,
че колко пълни стаите ù бяха,
а колко празни, глухи са сега.
Стопанинът ù някъде замина,
прокуден от несретницата бедност.
Тя чака да се върне от чужбина,
трогателна във свойта сляпа верност. ...