Feb 23, 2013, 11:05 AM

Селска вечер 

  Poetry » Landscape
425 0 2
Рисува песните самотна мандолина,
пригласят ù нестройните гърла...
Младежите във селската градинка,
разтварят, може би, за първи път крила!
Мечтите им отскачат до луната -
тя не веднъж се меси в любовта!
И като майка тя се радва на децата,
и сочи пътя невървян в света.
Луната ги поглежда със усмивка,
и всички ги обсипва със сребро,
романтика преплита с′ светлосенки
и заиграва галактичното хоро... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??