Нагоре по зелената ливада,
нататък -- към отвъдните гори,
минавам през мочурища и вади,
край гъби в малки дъбови кории.
Дървета -- великденски великани --
безмълвни до купите от сено,
съзирам из полета и ормани.
А нейде, в средбалканското село --
по уличките тесни и огрени,
под навеси, кошари и в двори
се лутат мигове в деня родени...
Шумят под него старите гори. ...