yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
Jul 28, 2022, 9:31 AM  

Селски сонет 

  Poetry » Civilian
859 7 20

СЕЛСКИ СОНЕТ

 

Мъртвило, сгур, ръждив кофар

и тишина, простряна на простора.

Ни спомен за дъга, жита и хора,

а църквичката – без олтар.

 

Но кой да жали и тъжи –

под некролози прочките* са скрити

и върху циглите и по гредите

спластена самота тежи.

 

В сандалки от изтляло детство

плашилото самотно крачи,

препъва се в лехите здрачът.

 

Подир заглъхналата песен,

картеч изстрелял, се вторачва

и сам-самин гълчи кълвачът.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* прочка – малка вратичка в голяма порта или в дворна ограда

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Жаб.
  • Тъжни истини.
  • Наистина, заслужаваш адмирации за стиха.
  • Дай Боже! Ала светът като цяло не отива на добро. По Animal гледах един природозащитник в Ирландия, цяла вечер слушал една прелетна птичка как си търси другар. Никой не ѝ отговори! Като твоя самотен кълвач. Тогава разбираш колко самотни стават душите ни! Надежда все пак да имаме за всичко!
  • Това е животът, Руми, още по мое време селата запустяваха, бабите умираха, а деца и внуци се бяха устремили към града. Но ще дойде време на преосмисляне. Освен това технологичният прогрес прави нещата доста по-различни.
  • Валентина, стискам палци да премине скоро травмата и всичко да е наред! ✌
    Да, всичко е до желание. И чакам да видя черитата /много обичам/. 😊
  • Прочка, комшулук- малка вратичка между съседските къщи. Майка ми беше от Шумен и лятос изкарвах при маминка там. Нямам род в село, преди 40год. си купихме къща в с. Аспарухово (Ченге) по старому. И сега ходя понякога, но го няма стария дух. Старите хора ги няма, няма поминък, селата опустават, земята българска буренясва!
  • Благодаря, Иве
  • Боряна, там сме, аз всъщност си живеех на Владая в гората, но от миналата година влача една гадна травма, душата ме стиска в града, тъкмо април се канех да се върна, и пак - до операция стигнах, но няма да се откажа.
    Като заклет агроном в момента на балкона имам цъфтящи чери домати, узреят ли, ще ги фотна, то само желание да има човек
  • Без думи!...
    Вале! 💕
  • Не е трудно, ако има и други, желаещи да се завърнат. Иначе, не знам как се живее в пустеещо село. 🙄 В моето все още има живот, за радост. 😊 Ако наистина го направите, желая ви от сърце да усетите автентичният дух на селото!✌
  • То не е трудно връщането, Боряна, а и със съпруга ми май сме го решили, но автентичността му отдавна я няма. Макар че забравените умения има как да се възстановят.
  • Навява тъга за българското село, но е красиво написано! 🌹 Имам си село и израстнах в малък град, лесно ми е да си представя обстановката.
  • Селото е хубаво нещо, Тони, а селянинът обича земята си. Но се случиха кофти неща, първо му я взеха, после му я върнаха...
  • Харесвам сонетите ти, Вале. Аз цял живот живея в София, даже не знам какво е село. Дори не знам какво губя. Живеем си в блок, дишаме си мръсния въздух и четем какво е на село. Съдба.
  • Зиги, Миночка, баща ми е от село, прекарвала съм ваканциите си там, то вярно, че беше модерно село, па го направиха и на град, ама карай.
    Зиги, от 2008 година излязох от София - всъщност излизането ми доведе до това, че да почна отново да пиша стихове.
    Владая все още се води село, а и там хората си гледат стока, пък моя милост се прави на градинар, но се радвам, че успях да покажа на сина си - той беше още малък тогава, че млякото не идва от хладилника или магазина.
    Така се случи, че травма ме приземи отново в града, но догодина се надявам пак да отпраша с мръсна газ нагоре
  • Красиво!! Ей затова трябва всички да се вдигнем и да отидем да живеем на село. Аз много искам, бях писал коментар преди като Надето беше писала по темата, никога не съм живял на село, а ми е мечта. Някой ден, дал Бог! Толкова близо до природата и до едно по-истинско общуване, за което само съм чел, тъй като цял живот съм живял в голям град...
  • Много хубав стих, навява тъга и докосва душата, Вале!
  • Благодаря, Слави, прочка е дворна вратичка
    То в различни краища на България се срещат други наименования, в селото на баща ми казваха вратника, а на плевнята - саманлък, имаше и едно дървено съхранилище за кукурз, на което казваха а̀мбар, минаха доста години, докато вдяна, че е хамба̀р.
  • Чудесна елегия! И няколко доста стари, съвсем на място думи, които на някои от днешното поколение могат да се сторят и печатни грешки Впрочем, "прочка" старият вариант на "прошка" ли е в случая?
Random works
: ??:??