Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах,
които този град от мен открадна,
за угари и ширини копнях,
мечтах за сянка през жетварско пладне.
О, петимен съм за момински смях,
с дъха на пролетни цветя и жито.
За спомените, за младежки грях,
архивите далечни пак разгръщам! ...