Hekredel (Христо Славов)
1524 419
Dec 21, 2014, 12:04 PM

Селянин 

  Poetry » Phylosophy
342 0 3

Селянин

Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата  на града,
аз мънках своята еснафска песен...

За Изгреви и Залези мечтах,
които този град от мен открадна,
за угари и ширини копнях,
мечтах за сянка през жетварско пладне.

О, петимен съм за момински смях,
с дъха на пролетни цветя и жито. 
За спомените, за младежки грях,
архивите далечни пак разгръщам!

Зорница в този град аз не видях!
И пурпурните залези ми взеха!
Но си останах аз какъвто бях...
Това е мойта мъничка утеха.

Живота си във душен град живях,
и градските вихрушки  ме поеха...
Макар и в град, аз селянин си бях,
от мене селското, не взеха!


© Христо Славов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вашите думи ме правят щастлив!
  • Някой, някъде, някога е решил, че селянин трябва да стане обида. И този някой със сигурност искрено е мразил българите и България.
  • Поздрав от сърце за селянина, което ми звучи като - българина.
    Който се срамува от произхода си, той се отрича и от родината си.
    Жив и здрав да си! Моите дълбоки почитания към тебе!
    Творбата ти е дълбоко докосваща и истинска!
    Весели Коледни и Новогодишни празници!
Random works
: ??:??