Семейна снимка
Избираме деня - да е красив.
Обличаме най-новите си дрехи.
Като пред жури - не пред обектив,
заставаме за снимката портретна.
Поне такива ни се ще да бъдем.
Усмивка - светла. В погледа открит
Доволни и щастливи сме на вид.
блести една запомняща се дързост.
И на портрета сме като във филм.
Сговорни. Благонравни. Безпроблемни.
Събрани сме мига да уловим,
за да ни има. За да не изчезнем.
А после се започва - ред по ред.
Тъй, както е посочила съдбата.
Заставаш пред семейния портрет
и гледаш кой преминал е оттатък.
Докато изведнъж не разбереш,
че други няма - следващият - ти си.
Семейният портрет е странна вещ -
само за живи крие своя смисъл.
© Александър Калчев All rights reserved.