Отново нямам избор и оставам!
А, толкова тежат ми ваще кръстове!
Не ми достигат сили да се защитавам
и не мога да пасна във дупка на плъхове.
Кръвта вода не става, знам,
но мойто не е кръв, а болка.
Продадох от сърцето всеки грам.
Не ви ли стига? Още колко!?
Посляхте си бодли на пътя,
сега на хладно там ще спите.
Уморих се вечно да ви кърпя,
дано да сте щастливи със парите! ...