Ще измия ръцете ти -
сенки на прелетни птици,
отлетели на юг да избягат от лютата зима.
Ще помилвам косите ти,
с цвят на узряла пшеница,
недочакала морни жътвари на щедрата нива.
Ще целуна очите ти -
извори - бистри, планински,
от които се стичат игриви потоци напролет.
Ще попия сълзите ти -
болка и страх притаили,
за да вярваш в мечтите си - щом си готова за полет.