Jul 18, 2008, 9:09 PM

Сенокос 

  Poetry » Other
767 0 23
 

 

Неспокойни коне

    със копита потропват

           и полето ухае на билки...

          Слънцето накъм хълма

    захожда към косачите,

кима сънливо.

Привечерни мъже -

      уморени, брадясали

             към дома си поемат

             със дъх сенокосен.

            За последно със поглед

         купите нагласят.

        И подсвиркват,  

защото не могат

 да си тръгнат, без

      да оставят сърцето си

           със щурците нощес

                         да празнува...

           Сред треви самодивски

               под звездите е весело,

            щом денят със труда

си е струвал...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??