Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба –
лирически мълчи в тревите росни.
Той сам не знае що е гняв и злоба
и нищичко от хората не проси.
Септември слиза по пътеки кози,
наметнал тънък плащ от късно лято
и виждам как в утихналото лозе
искрят зърна, узрели като злато! ...