Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга
в бодливи спомени да се завръща,
изплакан с капещи листа,
с обятия – мъгла прегръщан,
септември е на моя път –
познат, примамливо омаен,
на морната душа ристорен кът
сред бръчки от посоките незнайни.