Sep 4, 2020, 11:43 PM

Септември 

  Poetry
752 2 2
Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се преструва. Косите си раздипля сред мъглите. По горските пътеки дълго скита. Септември безпределно я ревнува, защото с тъмни облаци флиртува и пее монотонната си песен с рефрен единствен : Есен, есен, есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??