В годината се случва по веднъж.
Привидно и дъждът му е изискан,
прихванал маниерите на мъж.
Ръцете му са облачни и близки.
Прогизнали са датите във него.
От опит да прикрие завистта си
към лятото - за топлият му шепот,
той идва да изплаче съвестта си.
И стъпките му - винаги ръждиви,
събличат си кафявото в следите.
Така се е родил - за да убива
зеленото спокойствие в тревите. ...