Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора
замислено листата си брои,
въздиша тъжно, нещо им говори-
за дългите, горещи летни дни,
за птиците, чиито дом опази,
за обичта, която им дари,
и за дъжда, прииждащ на талази,
за малките светулчици- искри. ...