Sep 26, 2013, 1:03 PM

Септември 

  Poetry » Other
442 0 8

Във стъпките на Лятото внимателно се вглежда

Септември и небрежно си свирука.

Очите му са сиви от несбъднати надежди,

глъсът му  по е чист от камертона на капчука.

 

Преметнал е износено, с протрити лакти яке,

със дънки е - разръфани и стари.

С ръка ни маха и загрижено ни пита: "Как е?"

Минава на червени светофари.

 

В косите му светлеят две-три бели нишки,

а бръчиците фини са отскоро.

Събрал куп морски спомени и есенни въздишки,

със листопада тъжен си говори.

 

Със Вятъра Септември  тихо си припява

един рефрен от много стара песен.

Уж с топъл поглед е, но нека не забравяме

красивото му друго име - ЕСЕН. 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??