От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше,
дъжд пороен да стопи разлъката.
Мълчаливо маранята плачеше,
без сълзи запълваше пролуките.
Аз стоях невидим, в отражение
на потулен залез, който страда.
След раздяла е… след поражение,
никой незаслужил е пощада!