Август свърши с гръмотевичен плам
и отнесе на лятото най-сладкия вкус -
дъх на топъл асфалт, нажежен, обгорян,
изкован под чука на дъждовния блус.
"Слава богу, че свърши", се замислих на глас
и дъждът уморено отми сетивата.
Този август бе тъжен, както тъжна бях аз,
едри бръчки на суша набраздиха земята.
Като черни очи на несрети вдовици
те се взираха сляпо в маранята безспир,
август ръфаше бавно тез очи без зеници
и превръщаше в прах обгорялата шир. ...