Септемврийска нощ
И в тази нощ, на тебе посветена…
Д. Дебелянов
В небето Господ ръснал е подкваса
и облаците – с къдрав алаброс,
приличат на стригле*, което втасва
на бледата луна под взора кос.
Как тихичко в нощта прозирно бледа
пристъпва есента – като крадец,
предвкусва бъдещата си победа,
на лятото от времето яде…
Ти спиш в леглото топло сам-самичка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up