На Катерина
Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст.
Дребнавите прокоби надживяла,
открила своя път към мъдростта,
вървиш, страха и болката презряла,
към хората с протегната ръка.
След тежките шамари на живота
усмивката измиваш със сълзи
и знаеш, че към рай или Голгота, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up