Във мрачни дни, дори в самотни нощи,
щом потрябва ми приятелското рамо,
дето не веднъж в мълчание попило
моите сълзи, мойта мъка заличило...
Аз зная без въпроси ти ще тръгнеш,
през бури и виелици ще минеш,
себе си дори не ще пожалиш,
за да може пак до мен да бъдеш.
Ще ме прегърнеш силно, ще прошепнеш
"Знай, до теб съм!"... друго не ми трябва...
със обич моите сълзи ще избършеш
и пак във мене ти ще вдъхнеш вяра. ...