В самотната безлунна нощ
на мисълта ми
без теб заспива пагубният миг
на любовта,
потръпваща около нас,
зовяща
сетивата ни...
Гори измръзналият дъжд
под твоите очи
далечни
и неделни.
А аз стопявам се
в ръцете ти безмълвни,
рисуващи по вятъра мъгла,
отронващи мечтите ми
в молитва
пред тъжния олтар
на есента...
© Геновева Христова All rights reserved.