Разбудиха ни лебедите бели.
Надигнахме глави изпод снега,
снежинките си тръгват остарели,
ледът се пука в немощ и тъга.
Потоците под него песни са запели,
замаяна от сън изправя се трева.
Поклащат клоните дървета загрубели
и канят в танц зелените листа.
Високи, преспите чела са свели
пред полъха на Пролетта.
Напети облаци са мястото си взели,
дъждец ръми живот и светлина. ...